Постинг
10.05.2009 19:31 -
За голямата блъсканица в Казабланка
Странно е защо, ако искате да направите екскурзия до Мароко ще трябва да събирате от закуски, вечери и дори да се лишите от обяда си в продължение поне на 1 година, а ако искате да отидете в Тунис, може да минете само с едномесечната си заплата. И двете страни са част от т.нар. Магреба и се намират в Северната част на Африка. Сигурността и хората са еднакви, дори храната им не се различава кой знае колко, въпреки че нищо не може да се мери с истинския марокански чай. Това, което уви се налага да пием у нас няма нищо общо с това, на което мароканците се наслаждават, а в Тунис, колкото и да им се иска не го докарват на аромат. Но за мароканския чай някой друг път.
Та въпросът беше, че миналата година в разгара на лятото ходих на гости в Мароко. Оказа се, че няма организирани екскурзии, или ако има ще трябва доста да се потрудя да събера скромната сумичка от 2000 лв - имаше подобна екскурзия и до Тайланд, но това вече е друг въпрос, та стегнах куфар и една раница, порових се в интернет за самолетен билет и заминах.
Най-преките пътища до Казабланка са два - през Рим или през Франкфурт. Всеки ще ви посъветва да вземете самолета през Рим. Директни полети, разбира се, няма, но това изобщо не е важно. Оказва се, че до Африка мога да стигна всичко на всичко за 9 часа, а до Несебър за 7... странно. Полета - София - Рим е толкова скучен, че чак можеш да заспиш, но пък Рим - Казабланка продължава 3 часа и, когато всички наоколо говорят френски или арабски е вълнуващо. В автобусчето, което ни извозваше до самолета отстъпих място на възрастна мароканка, която ми беше толкова благодарна, че след това ме откри в самолета и подробно ме разпита къде отивам, при кого ще отседна, даде ми адреса си, ако искам да й отида на гости. Пътуваше с двете си дъщери, които твърдяха, че повече приличам на арабка, отколкото на европейка. На италианското летище, повечето хора трудно разбират английски, пък и от френски не отбират, а аз немски не обелвам. Лятото повечето мароканци зад граница щастливи и доволни се връщат по родните места и предпочитат да пътуват или през Рим или през Лондон. Затова и на двете летища ще видите много чернички мъже и жени със забрадки. Всички мъкнат огромни куфари - подаръци за родата, както разбрах в последствие. Каквито и предрасъдаци да имате, още в самолета за Казабланка ще се изпарят. Хората са дружелюбни и приятелски настроени. Могат дори да ви държат ръката, ако ви е страх от турболенция. Ако пътувате до Казабланка, не забравяйте да носите химикалка в чантата си. На слизане ще ви потрябва. Задължитено. Още преди да минете паспортния контрол ще се наложи да попълните бланка - откъде идвате, къде отивате, къде ще отседнете. Бланката е формална, но няма мърдане - без нея не може да влезете в страната. За Мароко не трябва виза, затова червеният паспорт е напълно достатъчен. Това то, слязох, намерих си багажа - ето ме в Казабланка.
Казват, че Казабланка е хубав град. Всъщност е огромен, забързан и студен. Дори в средата на август през деня температурите са около 28 - 30, а вече падат. Увивах се в шал, досуш като местните, но по-скоро, за да се предпазя от вятъра, който духа от Атлантическия океан. Колкото и позитивно да бях настроена към Мароко, този град не ми хареса особено. Вечерно време улиците така се претъпкваха, че се чудиш как да вървиш без някой да те сръга - млади, стари излизат на разходка и така до 11 - 12 ч. вечерта. Това може да се обясни с факта, че в Каза, както я наричат местните живеят около 3 500 000 души. Същата бутаница е и на известния пазар Bab Marrakech
- там има всичко - от подправки, до дрехи, сувенири, дори цветни пиленца - как ги оцветяват не знам, но са голяма атракция. Казват, че като пораснат си стават обикновени кокошки, но аз реших да не проверявам.
За да се справиш на този пазар ти трябват здрави нерви, здрави лакти и ловкост. Вървиш, оглеждаш се и мигновено решаваш какво искаш. Разнообразието е огромно. Продавачите са безкрайно любезни. Привечер излизат забулени жени, които предлагат на туристите да им изрисуват по ръцете. За съжаление някои от тях ловко и ги обират. Един от проблемите в Мароко е, че могат да ти задигнат парите без дори да се усетиш. Джебчиите са истински професионалисти и затова трябва много да се внимава. Традиционното крадене от мотор - профучава и ти грабва чантата е често срещано явление. При повечко бдителност обаче няма страшно.
Истинско удоволствие е да видиш джамията Хасан II.
Тя е най-голямата в целия ислямски свят след Масджид ал-Харам в Мека. Построена е по проект на френския архитект Мишел Пинсо от 1986 до 1993 г. в чест на предишния марокански крал Хасан II. Вътрешността и побира до 25 000 души, а минарето и е високо 210 метра. Джамията е много по-различна от тези, с които сме свикнали в България и турските, които са един стил. Мароканските джамии са доста по-квадратни и изобщо не се натрапват на очи. Дали защото Каза е прекалено голям и шумен град, но почти не чух "пеенето", което да идва от джамиите.
Тъй като беше лято и тъй като градът е разположен на брега на океана, естествено е да се отиде на плаж. Уви, за разлика от другите курортни селища в Мароко - като Агадир например, плажът в Казаблака изобщо не привлича. Вярно, че плажната ивица е огромна - трябва да ходиш поне 5, а понякога и 10 минути, за да стигнеш до водата, но пясъкът не е толкова хубав както в южната част от страната, където е мек като кадифе, а и водата е студена. Поради различни течения, която се сливат на това място Атлантикът никак не е дружелюбен - градусите не стигаха повече от 15, а това си е истинско мъчение за някой като мен, който обича да се цамбурка. Това обяснява и факта, че плажът на Казабланка не е много пренаселен - хората предпочитат по попътуват 1 час, за да се насладят на мек пясък и топличка вода.
Още първата вечер в града бях горда от себе си, че на тръгване натъпках в раницата си 10 пакета мокри кърпички. Оказа се, че е местен обичай всички да хапват с ръце, а и няма нищо лошо, ако вземат от твоята чиния. Разбира се, преди да седнат на масата всички мият ръцете си, но все пак мокрите кърпички влязоха в употреба. Говорейки за ядене, на много места е практика да седнете някъде и собственикът да ви донесе месо, за да си изберете парчето, което искате да ви приготви, както и зеленчуците. След подобен обяд или вечеря най-хубавото бяха огромните плодови сокове по литър, изцедени пред очите ти, комбинация от всякакви цитросови плодове. Човек не може да остане гладен в Мароко дори и да не говори никакъв език - там освен арабския и френския много хора отлично се оправят и с английския - защото едно от традиционните им ястия е т.нар. кюфта. Кюфтата си е българското кюфте, а като му сложиш и малко картофи направо си приказка.
След Казабланка заминах за Шефшауан - изумително бял град, раят на хашиша, където във въздуха се носи аромат на опиум... точно като в приказките. Но за това малко после, че стана дълго.
Та въпросът беше, че миналата година в разгара на лятото ходих на гости в Мароко. Оказа се, че няма организирани екскурзии, или ако има ще трябва доста да се потрудя да събера скромната сумичка от 2000 лв - имаше подобна екскурзия и до Тайланд, но това вече е друг въпрос, та стегнах куфар и една раница, порових се в интернет за самолетен билет и заминах.
Най-преките пътища до Казабланка са два - през Рим или през Франкфурт. Всеки ще ви посъветва да вземете самолета през Рим. Директни полети, разбира се, няма, но това изобщо не е важно. Оказва се, че до Африка мога да стигна всичко на всичко за 9 часа, а до Несебър за 7... странно. Полета - София - Рим е толкова скучен, че чак можеш да заспиш, но пък Рим - Казабланка продължава 3 часа и, когато всички наоколо говорят френски или арабски е вълнуващо. В автобусчето, което ни извозваше до самолета отстъпих място на възрастна мароканка, която ми беше толкова благодарна, че след това ме откри в самолета и подробно ме разпита къде отивам, при кого ще отседна, даде ми адреса си, ако искам да й отида на гости. Пътуваше с двете си дъщери, които твърдяха, че повече приличам на арабка, отколкото на европейка. На италианското летище, повечето хора трудно разбират английски, пък и от френски не отбират, а аз немски не обелвам. Лятото повечето мароканци зад граница щастливи и доволни се връщат по родните места и предпочитат да пътуват или през Рим или през Лондон. Затова и на двете летища ще видите много чернички мъже и жени със забрадки. Всички мъкнат огромни куфари - подаръци за родата, както разбрах в последствие. Каквито и предрасъдаци да имате, още в самолета за Казабланка ще се изпарят. Хората са дружелюбни и приятелски настроени. Могат дори да ви държат ръката, ако ви е страх от турболенция. Ако пътувате до Казабланка, не забравяйте да носите химикалка в чантата си. На слизане ще ви потрябва. Задължитено. Още преди да минете паспортния контрол ще се наложи да попълните бланка - откъде идвате, къде отивате, къде ще отседнете. Бланката е формална, но няма мърдане - без нея не може да влезете в страната. За Мароко не трябва виза, затова червеният паспорт е напълно достатъчен. Това то, слязох, намерих си багажа - ето ме в Казабланка.
Казват, че Казабланка е хубав град. Всъщност е огромен, забързан и студен. Дори в средата на август през деня температурите са около 28 - 30, а вече падат. Увивах се в шал, досуш като местните, но по-скоро, за да се предпазя от вятъра, който духа от Атлантическия океан. Колкото и позитивно да бях настроена към Мароко, този град не ми хареса особено. Вечерно време улиците така се претъпкваха, че се чудиш как да вървиш без някой да те сръга - млади, стари излизат на разходка и така до 11 - 12 ч. вечерта. Това може да се обясни с факта, че в Каза, както я наричат местните живеят около 3 500 000 души. Същата бутаница е и на известния пазар Bab Marrakech
- там има всичко - от подправки, до дрехи, сувенири, дори цветни пиленца - как ги оцветяват не знам, но са голяма атракция. Казват, че като пораснат си стават обикновени кокошки, но аз реших да не проверявам.
За да се справиш на този пазар ти трябват здрави нерви, здрави лакти и ловкост. Вървиш, оглеждаш се и мигновено решаваш какво искаш. Разнообразието е огромно. Продавачите са безкрайно любезни. Привечер излизат забулени жени, които предлагат на туристите да им изрисуват по ръцете. За съжаление някои от тях ловко и ги обират. Един от проблемите в Мароко е, че могат да ти задигнат парите без дори да се усетиш. Джебчиите са истински професионалисти и затова трябва много да се внимава. Традиционното крадене от мотор - профучава и ти грабва чантата е често срещано явление. При повечко бдителност обаче няма страшно.
Истинско удоволствие е да видиш джамията Хасан II.
Тя е най-голямата в целия ислямски свят след Масджид ал-Харам в Мека. Построена е по проект на френския архитект Мишел Пинсо от 1986 до 1993 г. в чест на предишния марокански крал Хасан II. Вътрешността и побира до 25 000 души, а минарето и е високо 210 метра. Джамията е много по-различна от тези, с които сме свикнали в България и турските, които са един стил. Мароканските джамии са доста по-квадратни и изобщо не се натрапват на очи. Дали защото Каза е прекалено голям и шумен град, но почти не чух "пеенето", което да идва от джамиите.
Тъй като беше лято и тъй като градът е разположен на брега на океана, естествено е да се отиде на плаж. Уви, за разлика от другите курортни селища в Мароко - като Агадир например, плажът в Казаблака изобщо не привлича. Вярно, че плажната ивица е огромна - трябва да ходиш поне 5, а понякога и 10 минути, за да стигнеш до водата, но пясъкът не е толкова хубав както в южната част от страната, където е мек като кадифе, а и водата е студена. Поради различни течения, която се сливат на това място Атлантикът никак не е дружелюбен - градусите не стигаха повече от 15, а това си е истинско мъчение за някой като мен, който обича да се цамбурка. Това обяснява и факта, че плажът на Казабланка не е много пренаселен - хората предпочитат по попътуват 1 час, за да се насладят на мек пясък и топличка вода.
Още първата вечер в града бях горда от себе си, че на тръгване натъпках в раницата си 10 пакета мокри кърпички. Оказа се, че е местен обичай всички да хапват с ръце, а и няма нищо лошо, ако вземат от твоята чиния. Разбира се, преди да седнат на масата всички мият ръцете си, но все пак мокрите кърпички влязоха в употреба. Говорейки за ядене, на много места е практика да седнете някъде и собственикът да ви донесе месо, за да си изберете парчето, което искате да ви приготви, както и зеленчуците. След подобен обяд или вечеря най-хубавото бяха огромните плодови сокове по литър, изцедени пред очите ти, комбинация от всякакви цитросови плодове. Човек не може да остане гладен в Мароко дори и да не говори никакъв език - там освен арабския и френския много хора отлично се оправят и с английския - защото едно от традиционните им ястия е т.нар. кюфта. Кюфтата си е българското кюфте, а като му сложиш и малко картофи направо си приказка.
След Казабланка заминах за Шефшауан - изумително бял град, раят на хашиша, където във въздуха се носи аромат на опиум... точно като в приказките. Но за това малко после, че стана дълго.
Красиво и вълнуващо преживяване в Северна Африка. Постинга ти е много приятен.
цитирайневероятно, вълнуващо и ново. Тази година отново ще стягам багажа за там, но този път в други градове. Има някаква магия в Магреба.
Мерси за коментара ;-)
цитирайМерси за коментара ;-)
и в магребската пустиня - било изумително красиво.
Хубав постинг!
цитирайХубав постинг!
Каня се тази зима да отскоча до Мароко, че ми е много наблизо. Но пък познавам много мароканци и някак си не можеш да ме убедиш колко добри хора са...По противни са ми и от българските цигани...
А иначе повечето италианци много добре разбират английски, но намират някаква гордост в това да се правят на тъпи и симулират, че не го знаят. Един вид- виждаш ли, ние сме против в цял свят да се говори английски...
цитирайА иначе повечето италианци много добре разбират английски, но намират някаква гордост в това да се правят на тъпи и симулират, че не го знаят. Един вид- виждаш ли, ние сме против в цял свят да се говори английски...
5.
анонимен -
mileidi
11.05.2009 03:48
11.05.2009 03:48
Marokanzite sa nagli,naxalni,i opasni..Ako otidete pak--ne se doverqvaite i si otvarqite o4ite,4e moje i da iz4eznete i nikoi nqma da Vi nameri pove4e---kazvam dumite na na6ia gid--marokanez,jivql v Italia.Bqx na kruiz i sprqxme na Kazablanka,posetixme i Rabat--zamervaxa ni staklata na avtobusa s kamani,i ne smeexme da se odale4im edin ot drug..Ne se otdavaite na euforia i badete bditelni...Maroko ne e romanti4en,kakto ni se iska,i nikoga ne zabravqite,4e ne ni obi4at ...Tova vi go spodelqm s dobro namerenie...pak vie si znaete...Izvinqvam se ,4e se namesix s komentar,moje i da sam bila polezna s ne6to...
цитирайСамотен войн, мароканците са добри хора докато ги познаваш само на здравей, как си... ако си имаш повече работа с тях, вече те възприемат по различен начин и тогава вече лошите чувства излизат на показ и понякога е дори страшно. Казвам го от личен опит, защото ми се налага да общувам с тях. Разбира се, има много широко строени, общителни и приветливи хора, но и такива, които те приемат като заплаха, идваща от друг свят и това за повечето не е хубаво.
За италианците, не знам признавам, че контактите ми не са кой знае колко, но при повечето си пътувания съм се сблъсквала с италианци, които бъкел не обелват английски, а на летището дори стюардесите не говореха, а лелката на информацията ми показваше със знаци, направо се изнервих. Някак странно ми се видя - мисля, че си напълно прав. Но това поведение е много типично и за французите - за тях направо е обида да проговорят някакъв друг език освен техния... голяма драма.
Анонимен, съжалявам, че си прекарала толкова неприятни моменти в Мароко. Страната е наистина хубава и можеш да си уверена, че не всички те дебнат, за да те отвлекат. Вярно е, че към жените имат по-различно отношение, ако обаче има мъж до теб никой не смее да те приближи, да те заговори, да не говорим нещо друго. Направи ми впечатление, че за разлика от Турция, където продавачите са наистина нахални и те дърпат в магазина, в Казабланка - най-вероятно поради мъжката компания от бодигардове, с които се движех не смееха дори да ме погледват. По принцип съм дръпнат човек и ако някой ми налети получава ляв, прав директно без да се замислям, но там не се случи, което ме учуди, но изобщо не се оплаквам. Разбира се, че човек трябва да е бдителен, но ако посещаваш една страна с толкова страх и безпокойство не можеш да се насладиш на това, което ти предлага.
Тили, откровено казано магребската пустина ме притеснява - там вече не знам колко е сигурно, казват, че е красиво, но ми се струва, че жегата ще е невероятна, а е факт, че местните издържат много повече от нас.
цитирайЗа италианците, не знам признавам, че контактите ми не са кой знае колко, но при повечето си пътувания съм се сблъсквала с италианци, които бъкел не обелват английски, а на летището дори стюардесите не говореха, а лелката на информацията ми показваше със знаци, направо се изнервих. Някак странно ми се видя - мисля, че си напълно прав. Но това поведение е много типично и за французите - за тях направо е обида да проговорят някакъв друг език освен техния... голяма драма.
Анонимен, съжалявам, че си прекарала толкова неприятни моменти в Мароко. Страната е наистина хубава и можеш да си уверена, че не всички те дебнат, за да те отвлекат. Вярно е, че към жените имат по-различно отношение, ако обаче има мъж до теб никой не смее да те приближи, да те заговори, да не говорим нещо друго. Направи ми впечатление, че за разлика от Турция, където продавачите са наистина нахални и те дърпат в магазина, в Казабланка - най-вероятно поради мъжката компания от бодигардове, с които се движех не смееха дори да ме погледват. По принцип съм дръпнат човек и ако някой ми налети получава ляв, прав директно без да се замислям, но там не се случи, което ме учуди, но изобщо не се оплаквам. Разбира се, че човек трябва да е бдителен, но ако посещаваш една страна с толкова страх и безпокойство не можеш да се насладиш на това, което ти предлага.
Тили, откровено казано магребската пустина ме притеснява - там вече не знам колко е сигурно, казват, че е красиво, но ми се струва, че жегата ще е невероятна, а е факт, че местните издържат много повече от нас.
благородно ти завиждам за изживяването:))
цитирайСтискам палци и ти да отидеш ;-)
цитирай
9.
анонимен -
mileidi
11.05.2009 18:01
11.05.2009 18:01
Absoliutno sam saglasna,6tom si se dvijila v majka kompania ot bodigardove--imax vpredvid sama jena...Ne sa mi tolkova nepriatni spomenite--naprotiv Kazablanka i Rabat sa si xubavi po svoq stil,ne stignaxme do Marake6,za6toto vnu4kata be6e samo na 9 meseza,i ne riskuvaxme zaradi xranata i...Prez noemvri minalata godina posetixme Zanzibar--I ako trqbva da izbiram--predpo4itam Zanzibar...Prepora4vam vi go...Neopisuemo prejivqvane e! Sega prez noemvri,6te posetime Madagaskar...Istinska Afrika e! A Indiiskia e romantika pred Atlanti4eskia okean...Maroko,Tunis,Egipet ---sa mnogo oporo4eni destinazii--spored men...Ne angajirvm nikogo s moeto mnenie....Pozdravi i uspe6na sedmiza!
цитирайПредполагам, че в Мадагаскар е приказка, но и доста по-различно от Магреба. Може би е въпрос на усещане. Аз също не стигнах до Маракеш, но казват, че бил невероятен. Все пак Африка е голям континент и е разбираемо, двете страни да са толкова различни. Ако имам възможност, с радост бих отишла там.
Колкото до храната. Предварително оттук се бях заредила с всякакви хапове - за стомашни проблеми, за вируси, за това, за онова. На връщане осъзнах, че не съм използвала нито едно хапче, направо беше невероятно, тъй като се хранехме в съвсем малки капанчета навън, където ако се замисля сериозно за хигиената... Но вода - само и единствено от бутилка. Друго, което ми направи впечатление е, че няма много огромни насекоми. Очакванията ми бяха доста по-страховити. За жалост на един от най-големите пазари в Казабланка се сблъсках очи в очи с два големи плъха - което си е неприятно преживяване.
Успешна и усмихната седмица и от мен ;-)
цитирайКолкото до храната. Предварително оттук се бях заредила с всякакви хапове - за стомашни проблеми, за вируси, за това, за онова. На връщане осъзнах, че не съм използвала нито едно хапче, направо беше невероятно, тъй като се хранехме в съвсем малки капанчета навън, където ако се замисля сериозно за хигиената... Но вода - само и единствено от бутилка. Друго, което ми направи впечатление е, че няма много огромни насекоми. Очакванията ми бяха доста по-страховити. За жалост на един от най-големите пазари в Казабланка се сблъсках очи в очи с два големи плъха - което си е неприятно преживяване.
Успешна и усмихната седмица и от мен ;-)
Много е красиво- Истинска приказка.
А това, че даваш съвети - е добре- да не ни сварят неподготвени.
Личен въпрос- Индивидуално пътуване или чрез агенция.
цитирайА това, че даваш съвети - е добре- да не ни сварят неподготвени.
Личен въпрос- Индивидуално пътуване или чрез агенция.
Пътуването ми беше индивидуално, което на този етап бих казала, че има повече плюсове отколкото минуси. Преди да замина се поинтересувах за организираните екскурзии и не намерих много, само 1 - 2 агенции ги правя, а и цените им са доста непосилни, което винаги ме е учудвало, защото страната е съвсем близка до Тунис, но двете пътувания се различават 3 - 4 пъти като сума. Предполагам, че причината е, че самолетните билети за Мароко са доста солени, а до Тунис се използват чартърни полети. Хотелите в Казабланка също не са от най-евтините, но пък обслужването е на ниво. Мисля, че ще е интересно да се знае, че в повечето да не кажа почти всички хотели там не се допускат да спят неженени двойки. Това може да стане, но само с подкуп на рецепцията и с риск, което не е много добре. Просто не се гледа да добро око на подобно съжителство. За чужденците системата е по-либерална, но все пак не напълно приемливо. Също така за целувки по улицата може да пренущувате 1 нощ в полицейския участък. Говоря обаче за по-големите градове, в курортите не е точно така. Аз лично го намирам за приемливо, защото не ми допада якото мляскане по улиците, но това си е лично мое мнение.
цитирай
13.
анонимен -
maroko
01.12.2009 18:44
01.12.2009 18:44
poznavam marokanci i moga da kaja che sa mnogo dobri hota ,pomagahami kogato imah nujda,bez da iskat nishto v otplata ,koeto ne moga da kaja za bulgarite ,koito sreshtah v Italia,ne kazvam che vsichkimarokanci sa dobri ,prosto sa kato vsichki nadori ima i dobri i lishi hora,neka ne budem tolkova predubene i ne slagame vsichki pod edin znamenatel!!!
цитирайнапълно съм съгласна, че не може да се слагат всички под общ знаменател - навсякъде има и добри и не толкова мили хора. В Италия се запознах с много любезно момиче, което ми помогна да се справя с италианскита авиолинии, тъй като стюардесите и дума не щяха да продумат английски или френски или поне на такави съм попаднала... хора всякакви... народите са като дланта на ръката - има 5 пръста и всички са различни
цитирай
